Мохамед ибн Закария ал-Рази (محمد زکریای رازی) е може би най-великият лекар на всички времена.
Ал-Рази е роден на 28 август 852 г. сл. н. е. и умира на 6 октомври 925 г. сл. н. е. в Персия. Името му ал-Рази означава от град Рази. Той се намира близо до Техеран, Иран, на южния склон на Алборз – планинска верига простираща се от границата между Азербайджан и Армения на север до границата между Туркменистан и Афганистан на юг.
В ранните си години Ал-Рази най-вероятно е бил музикант, но изоставя музиката заради алхимията. На 30 годишна възраст той спира изследванията си по алхимия, тъй като експериментите му причиняват очно заболяване. Според Ал-Бируни, Бейхаки и други това е причината той да започне да изучава медицина.
Ал-Рази има фундаментален принос в областта на медицината, музиката, алхимията и философията. Бил е добре запознат с персийската, гръцка и индийска медицина и има множество постижения в науката от собствени наблюдения и открития. Той е първият, който разграничил едра шарка от морбили по клиничната картина на двете болести, открил е множество химични съединения, включително спирт и керосин. Той е един от първите поддръжници на експерименталната медицина и е смятан за баща на педиатрията. Ал-Рази е един от пионерите в неврохирургията и офталмологията. Той е силен поддръжник на експерименталната медицина и вярва в ползата от употреба на предварително тествани лекарства.
Медицинското си образование получава от известният лекар Али ибн алРабан Табари. Овладял медицинската наука бързо и скоро надминал учителя си. Работил като главен лекар в градската болница в Рази, а след това се мести в Багдад, където става директор на болницата. След смъртта на Хлиф Ал-Муктафи, ал-Рази се връща в родния си град. Прекарва повечето си време в преподаване и писане на книги. Автор е на около 200 книги, половината от които по медицина.
Бил е привърженик на хуморализма – теория, според която човешкото тяло е изпълнено с четири течности – хумори (кръв, черна жлъчка, жълта жлъчка и флегма), които са в равновесие при здравите хора. Според тази теория, всички болести са причинени от дефицит или излишък на някой от тези хумори.
Книгата на Ал-Рази al–Judari wa al–Hasbah (За едрата шарка и морбили) е първата книга описваща едрата шарка и морбили като две отделни болести. Освен това дава правилни насоки за лечението на двете болести.
Появяването на едра шарка е предшествано от продължителна повишена температура, болка в гърба, сърбеж в носа и кошмари по време на сън. Това са по-силно изразените симптоми на нейното приближаване заедно с осезаема болка в гърба, придружена с треска и сърбежи по цялата лява страна на тялото. Появява се подуване на лицето, което идва и си отива, и се забелязват възпаления като силно зачервяване на бузите и около очите. Пациентът чувства отпадналост и тежест на цялото тяло.
Ал-Рази е известен също с това, че открива „алергичната астма“ и е първият лекар писал за алергиите и имунологията. Той е първият осъзнал, че високата температура е естествен защитен механизъм.
Той е първият идентифицирал сенната хрема и нейният причинител. В книгата си Обоняние той обяснява появяването на хрема след помирисване на роза през пролетта: Article on the Reason Why Abou Zayd Balkhi Suffers from Rhinitis When Smelling Roses in Spring. В тази статия той дискутира сезонните ринити.
Най-значимият труд на ал-Рази е медицинска енциклопедия, наречена Kittab al Hawi, която се състои от двадесет и пет тома. Той прекарва голяма част от живота си да събира информация от пациентите, които лекувал, опитвайки се да състави клинични картини на отделните заболявания. Обобщава медицинските знания от своето време и собствените си наблюдения, за да състави енциклопедията. Подчертава нуждата лекарите да обръщат особено внимание на историята на заболяването, която доказано е изключително важна за правилното и успешно лечение на пациента. Kittab al Hawi е преведена на латински и се превръща в основен медицински справочник в университетите в Европа. Част от работата му се използва в европейските медицински училища чак до 19 век.
Явно съвременниците на ал-Рази вярвали, че той е открил тайната за превръщане на желязо и мед в злато. Биографът Корсо Моетазед разказва в Mohammad Zakaria Razi за генерал Симхур, който конфронтирал публично ал-Рази като го попитал дали има някаква тайна причина да лекува безплатно пациентите си.
На присъстващите им направило впечатление, че ал-Рази не желаел да отговори; той погледнал настрани към генерала и отговорил: „Аз разбирам алхимията и съм работил върху свойствата на металите продължително време. Въпреки това все още не ми е ясно как някой може да превърне мед в злато. Въпреки изследванията направени от древните учени през миналите векове, няма обяснение. Много се съмнявам да е възможно…“
Ал-Рази изобретил няколко химични инструмента, които се използават до ден днешен. Усъвършенства методите за дестилация и екстракция.
В книгата си Sirr al-Asrar той разделя основите на практиката на три категории:
– Познаване и определяне на съставките за лекарства от растителен, животински и минерален произход и описване употребата на всяка от тях в лечението.
– Познаване на инструментите и съдовете, и употребата им в алхимията или фармацията.
– Познаване на седемте алхимични процедури и техники: сублимация и кондензация на живак, утаяване на сяра и арсеник, изпичане на минерали, соли, стъкло, талк и др. и овосъчаване.